талаштыру перех. 1) ссорить/поссорить, рассорить; заставлять ссориться юклык талаштыра, барлык яраштыра — (посл.) нищета ссорит, достаток мирит 2) разг. натравливать || натравливание друг на друга талаштырыр да, яраштырыр да — (он) и поссорит и помирит ул безне талаштырмакчы — он намерен нас поссорить
Ш. Н. Асылгараев, Ф. А. Ганиев, М. З. Закиев, К. М. Миннуллин, Д. Б. Рамазанова 2007: Татарско-русский словарь; Институт языка, литературы и искусства им. Г. Ибрагимова; Kazan. (2 volumes, 726 + 728 pages, ~56000 entries)